Робърт Де ниро (1943)
“Времето върви. Така че, каквото и да се каните да направите, направете го. Веднага. Не чакайте.”
Айнщайн
(1879 - 1955)
“Тези, които са дарени с правото да знаят имат задължението да действат.”
Гениален световен философ, физик, писател, роден в Улм, Германия и прекарал голяма част от живота си в Швейцария и САЩ. Неговото обяснение на фотоелектричния ефект, основата на електрониката, му спечелва Нобелова награда през 1921 г. Първата му книга за Специалната теория на относителността, също публикувана през 1905 г., промени света. След възхода на нацистката партия в Германия, Айнщайн става гражданин на САЩ през 1940 г. Пацифист по време на Първата световна война, остава твърд привърженик на социалната справедливост и отговорност. Не участва в проекта Манхатън в Лос Аламос, а за атомните бомби над Хирошима и Нагазаки научава от вестниците. В рамките на инициирано с негово участие движение за мир, много световноизвестни учени водят борба против надпреварата във въоръжаването и създаването на ядрено и термоядрено оръжие
Неговите големите интелектуални постижения и оригиналност са направили думата "Айнщайн" да е синоним на гений. Самият той пък казва за това, че "всеки е гениален, но ако съдиш за рибата по това дали тя може да се изкачи на дърво, цял живот може да мине, смятайки, че тя е глупава."
Цицерон,
Марк Тулий
(106 пр.н.е. - 43 пр.н.е.)
“Благото на народа е най-големият закон.
Salus populi - suprema lex.”
Римски държавник, най-прочутият оратор на Рим, философ, адвокат, писател и консул. Животът му съвпада с падането на Римската република като самият той е важен фактор в много от най-значимите политически събития на своето време. Още от дете Цицерон говори старогръцки и е образован класически.
Общата конструкция на неговия основен труд, трактатът "За оратора, За Държавата, За законите" е съставена под формата на диалог като първа и втора книга са посветени на въпроса за най-доброто държавно устройство, трета и четвърта книга - на философското обосноваване на понятието държава (въз основа на идеята за справедливост), а пета и шеста - на въпроса за качествата на най-подходящия държавен деец.
Цицерон дава едно от знаменитите определения на държавата. Според него държавата (res publica) изразява идеята за нещо, което принадлежи на всички или е дело на всички. Тя е и общност на много хора, свързани чрез съгласие по въпросите на правото и обществените интереси, тя зависи от съзнанието за взаимни задължения и взаимно признаване на правата, които спояват гражданите на всяка държава. "Народ не е всяко обединение от хора, събрани по какъвто и да е начин, но е обединение от много хора, които са свързани чрез единно право и общи интереси". Първопричината за това обединяване е не толкова тяхната слабост, колкото вродената им способност да живеят съвместно като общество.
Цицерон твърди, че тъй като хората са подчинени на един закон и чрез него стават съграждани, те трябва да са равни, че в притежаването на разум и в произтичащите от него права се състои равенството между хората. Този важен теоретичен принос, като хуманист, Цицерон формулира в частта "За законите". Като дава определение на държавата, той дава на света и думата "Република".
В съответствие с древногръцката традиция Цицерон отделя голямо внимание на анализа на различните форми на държавно устройство. Той обособява три прости ("чисти") форми на държавата - монархия, аристокрация (в наши дни партокрация) и демокрация. Всяка от тях е неустойчива, нестабилна и лесно се изражда в съответната ѝ неправилна ("лоша") форма. Така се появява своеобразен кръговрат на сменящи се форми на държавата. На трите правилни форми на държавата, съответстват три неправилни - тирания, олигархия (днес у нас) и анархия. Ние преживяхме първите две форми заедно с неправилната им проява, сега е време за истинската, директната демокрация, тази под контрола и в ръцете на народа, със спазването на закона в пълната му сила за всички български граждани.
Работите на Цицерон оказват силно влияние на много световни мислители, в частност на Св. Августин, на представители на Ренесанса и хуманизма (Петрарка, Еразъм Ротердамски, Бокачо), на френските просветители (Дидро, Волтер, Русо, Монтескьо) и много други, в това число на българските възрожденци и милеещите за България патриоти-хуманисти.
Тензин Гяцо
(1935)
14-ти Далай Лама
“Ако мислиш, че си твърде малък, за да си от значение, опитай да спиш с комар в стаята.”
Главният първосвещеник на тибетския будизъм е четиринадесетият подред, за когото неговите последователи вярват, че e най-новото превъплъщение на поредица от духовни водачи, които са избрали да се преродят, за да просветят другите същества. Посветен на мисията за свободен Тибет, Далай Лама остава начело на държавната Централната тибетска администрация ("Тибетското правителство в изгнание") до оттеглянето си на 14 март, 2011.
Той посочва, че институцията на Далай Лама може да бъде премахната в бъдеще, а също така и че следващия Далай Лама може да се намира извън Тибет и може да е жена. Китайското правителство е заявило, че следващия Далай Лама ще се роди в Китай и ще бъде избран от Китай. В отговор Далай Лама казва, че "той едва ли ще се роди в Китай, ако ситуацията не се промени, а ще се роди в свободна страна, за да може да продължи делото си за благото на Тибет, будизма и човечеството."
В последните години той не изключва възможността за предоставяне на реална автономия на Тибет от страна на Китай, подчертавайки нарасналата роля на Китай за световния мир.
Истинската промяна се прави от нормалните и обикновени хора, когато са заедно.
Мохандас Карамчанд Ганди
(1869 – 1948)
“Има два вида власт. Едната, придобита чрез страха от наказание, а другата – посредством действия на любовта. Властта, основана на любовта е хиляди пъти по-ефективна и трайна от онази, постигната чрез страха от наказание.”
Индийски адвокат, политик, познат като Махатма Ганди или „баща на нацията“, преди всичко пацифист по убеждение и духовен водач на индийското движение за независимост, довело до края на британското владичество в Индия през 1947 година.
Ганди получава международна известност с концепцията си за ненасилствени протести, целящи постигане на политически промени – концепция за Сатягхара (на хинди „отстояване на истината“). Вдъхновени негови последователи са Мартин Лутър Кинг и Нелсън Мандела.
За Ганди, Алберт Анщайн казва: „На бъдещите поколения ще бъде трудно да повярват, че някога такъв човек, от плът и кръв, е ходил по земята“.
Днес Индия е една от най-бързо развиващите се държави, която изпробва изключително успешно системата за Базов доход по методиката на проф.Гай Стендинг, икономист от Лондонския университет, вторият по големина във Великобритания. Ние от БСДД, включваме в своята Платформа системата за Базов доход като основна мярка за справяне с демографската катастрофа, крайната бедност, етническите противоречия и битовата престъпност. Считаме, че у нас е време да се приключи с придобиването на властта чрез страх и подчиняване на волята на суверена. Цялостната ни програма ще възроди Българския национален идеал – българския език, култура, материалното и духовно богатство на България. Присъединете се!
Алис Уокър
(1944)
“Най-разпространеният начин хората да се откажат от властта си е като мислят, че нямат такава.”
Една от най-видните американски писателки, награждаван автор на романи, разкази, есета и поезия. През 1983 г., Алис Уокър стана първата афроамериканка получила наградата Пулицър за художествена литература с романа си Пурпурен цвят. Сред другите й книги са Третият живот на Грандж Копланд, Меридиан, Храмът на моята позната, и Притежавайки тайната на радостта. В обществения си живот, Алис Уокър е работила за справяне с проблемите на липсващата справедливост, неравенството и бедността като активист, учител и интелектуалец.
Бъкминстър Фулър
(1895 – 1983)
“Никога не можеш да промениш нещата като се бориш със съществуващата реалност. За да промениш нещо, създай нов модел, който прави стария вече негоден.”
Американски философ, теоретик, архитект и изобретател, поет и лектор, както и автор на няколко десетки книги и публикации. Издател е на собственото си списание Шелтър през 30-те години, с което популяризира понятието "екология", а като основна негова тема разработва идеята за науката, работеща за решаването на основните общочовешки проблеми чрез иновациите в технологиите. Теорията му се основава на технологичната сила, която според него може да осигурява "повече и повече за живота на всеки с все по-малко средства".
Революционните му идеи, свързани с индустриалното техническо приложение в строителството го превръщат в един от най-изтъкнатите американски мислители-практици на 20-ти век. Съвременната автоматизация, облекчаването на труда, освобождаването на индивида стъпват върху неговите разработки. Това го свързва с идеята за базов доход, а структурата на БСДД се основава на неговите идеи за сферични отношения на равноправност, споделяне, пълна информираност и общуване. Моделът на БСДД е създаден да направи стария вече негоден.
Чарлз Дарвин
(1809 – 1882)
“Не е най-силният вид този, който оцелява, нито най-интелигентният, а е онзи, който най-добре отговаря на промените.”
Английски учен и естествоизпитател, основал теорията за еволюцията и естествения подбор, наречена "дарвинизъм". Изключително грешно интерпретирана от крайни идеолози, отричащи вярата и пропагандатори на доминацията на силните срещу слабите сред видовете и хората. Самият той, силно вярващ християнин, със своята теория искал да изясни естествено-научния въпрос, как са се появили разновидностите в органичното царство. Неговото обяснение, разбира се, се градило на естествени сили и закони. Това, обаче, съвсем не е било в състояние да унищожи вярата му и да го накара да отрече Бога. Напротив, сам Дарвин казва в своето съчинение "Произходът на видовете": "Има нещо величествено в този възглед за живота, според който той с всички свои различни сили първоначално е създаден от Твореца из малко форми, или, може би, само из една". Увереността си в съществуването на Бога той изразил и във второто си капитално съчинение "Произходът на човека и половият подбор", в който пише: "На великия въпрос: съществува ли изобщо Творец и Ръководител на вселената - е отговорено утвърдително от най-великите умове до сега". Най-голямо естествено-научно основание за вярата си в Бога, Дарвин, виждал в целесъобразността и красотата на природата: "Невъзможността да си представим, че тази величествена и прелестна вселена, заедно с нас, съзнателните същества, е произлязла само благодарение на слепия случай, за мен се явява главното доказателство в полза на Божието съществуване".
На 12 февруари, всяка година, по целия свят се отбелязва Денят на Дарвин.
Бертолд Брехт
(1898 – 1956)
“Най-лошият неграмотник е политическият неграмотник, той не чува, не говори, нито участва в политическите събития. Той не знае, че стойността на живота, цената на боба, на рибата, на брашното, на наема, на обувките и на лекарствата, всичко зависи от политическите решения. Политическият неграмотник е толкова глупав, че е горд и се бие в гърдите, казвайки, че мрази политиката. Глупакът не знае, че от политическото му невежество се ражда проститутката, изоставеното дете, най-тежките крадци, лошите политици, корумпираните лобисти и лакеите на национални и мултинационални компании.”
Немски поет, драматург и театрален режисьор, оставил ярка следа в световното театрално изкуство. Едва няколко области на съвременната театрална култура не са усетили влиянието на идеите и практиките на Брехт. Драматурзи и режисьори, в които човек може да проследи ясно брехтовото наследство включват: Дарио Фо, Аугусто Боал, Питър Брук, Питър Вайс, Хайнер Мюлер, Пина Бауш, Тони Кушнер и Керил Чърчил. В допълнение към театъра, брехтовите теории и техники оказват голямо въздействие върху определени направления в теорията и практиките на киното. Влиянието на Брехт се вижда във филмите на Джоузеф Лоузи, Жан-Люк Годар, Линдзи Андерсън, Райнер Вернер Фасбиндер, Нагиса Ошима, Ларс фон Триер и Хал Хартли.
Фридрих Ницше
(1844 – 1900)
“Понякога хората не искат да чуят истината, защото не искат техните илюзии да бъдат разрушени.”
Немски философ от края на 19-ти век, който предицвиква устоите на тогавашния "морал". Както и днес у нас лъжата се е приемала за истина, а заблудата е била житейска норма. Вярвал е в творчеството, реалния живот, житейските доказателства. Така е подлагал на съмнение всички сложни теории и доктрини, които са отнемали от жизнената енергия и социалната сила на обществото. Бил е вдъхновител на огромно мнозинство от лидери на културния живот, творци, артисти, философи, социолози и обществени революционери. Дълбоко духовен като човек, но не признаващ изкривеното практикуване на християнството, както и поведението не на юдеите, а на техните духовници с двойнствен религиозен морал.
Сократ
(469 пр.н.е. – 399 пр.н.е.)
“Тайната на промяната е да насочиш цялата си енергия не в борба със старото, а в изграждане на новото.”
Древногръцки философ, един от най-важните символи на западната философска традиция, създава нов клон на философията - етика (от гръцки: етос - характерното за отделния човек, това, което го различава от другите и му придава индивидуални черти). За Сократ моралното развитие е най-важната човешка задача. За него философията не е само куп от учения и догми, а и начин на живот. Живеейки според своите философски принципи, Сократ няма време да живее "за себе си", отказва да взема и пари за преподавателската си дейност.
Уинстън Чърчил
(1874 – 1965)
“Успехът е препъване от провал към провал без загуба на ентусиазъм.”
Сър Уинстън Ленърд Спенсър-Чърчил е един от най-големите политици на 20-ти век, офицер в британската армия, историк, писател и художник. Смятан е за един от най-забележителните държавни ръководители на Великобритания и за ключова фигура във Втората световна война. Той е единственият британски министър-председател, получил Нобелова награда за литература и първият чужденец, избран за почетен гражданин на САЩ.